Красиви, свободни и опасни – самодивите са сред най-завладяващите образи в българските народни вярвания.
Представяни са като необикновено красиви женски същества, които обитават диви и трудно достъпни места – гори, планини, извори и поляни. Особено силно присъстват в представите за нощта и местата, които човек не бива да безпокои.
Според различни предания самодивите танцуват върху поляни, наричани самодивски хорища. Срещата с тях невинаги завършва добре за човека, който е нарушил тяхното пространство или е попаднал на танца им.
Но образът им не е просто страшен.
Самодивата е едновременно дива природа, женска сила, свобода, красота и опасност. Тя не принадлежи напълно на човешкия свят и не се подчинява на неговите правила.
Може би именно затова образът ѝ остава толкова жив и днес.
В нея има нещо, което не трябва да бъде опитомявано.
И точно тази смесица между красота и необузданост е една от нишките, върху които може много силно да стъпва светът на „Русалийка“.
Тези пет бих ги използвала като първи базови статии, защото веднага запълват Вещерство, Магия, Луната и циклите, Билки и билкарство, Фолклор и традиции, а последната спокойно може да носи и вторична категория Митология.